Регистрация
Потвърди
затвори
изпрати
приеми
ОК
назад
Зареди наново
назад


Приемам всички e условия и правила на настоящата договореност, и ще участвам в тестването на Beta-версията на играта.
Регистрирани: 26685366
Свят
Светът на Drakensang Светът на Drakensang Намираме се в един магически свят, изпълнен с чудеса и опасности. От сенките на миналото се завръщат отдавна забравени креатури, видели издигането на човеците до върховете на съществуващия свят и тласнати от коварно предателство в низините на Отвъдното. Разделянето на световете води до създаването на могъща Империя. Времето унищожава реда и закономерностите, предвидени да се запазят вечно. Пипалата на Злото се разпространяват под формата на тъмен култ, който придобива все повече сила и отново възвръща най-стария враг на човечеството: Драконът. Пълен с желание за отмъщение, след две хиляди години, той отново вкарва света в опустошителна война. Започва една Ера, в която героите на времето решават съдбата на цялото човечество!
Гримиджстоун
Уайлдшайър
Кингсхил
Слифмуър
Шорфолк
Тегънсуол
Торстронд
dro.page.world.heliios.headline
Атлантида
Морето на сенките
Желязна защита
Мрачна стена
Очаквай наскоро
Гримиджстоун
Гримиджстоун

Пътят към Гримиджстоун е по-стар от самото царство. Преди повече от 2000 години, в най-ранните дни от основаването на Империята, един от магьосниците, принадлежал към първия Свещен Орден, е бил погребан в далечна пещера, която днес е свещено място за всички поклонници.

Самият Агатон, Великият религиозен предводител, трябва да е благословил душата си на това място... Говори се, че поклонниците, пътуващи от тук, виждат съдбата си.

Измамната идилия на пътя води до едно забутано село, обитавано от блатокопачи и рибари, живеещи само от и за своите традиции.

От известно време насам, мочурището, от което вадят торф, е обладано от странни креатури. Поради това, дори поклонниците вече избягват да поемат по пътеката, северно от селото.

От появата на Свещения орден и другите странности, които се случват, свещеникът на селото е убеден, че в Гримиджстоун трябва да е станало нещо ужасно.

"Следвай пътя. Не се отклонявай от него. В края му ще срещнеш съдбата си!" Блатно чудовище
Кингсхил
Кингсхил

Много, много отдавна, в година 550, великият предводител Хередур основал своя крепост на този хълм. Откъснал се от света на изчезващата Империя, той се провъзгласил за Крал на Дурия.

Днес, в година 1190, по улиците и зад стените на Кингсхил витае само страхът... И мислите, че мирът и спокойствието вече са минало.

Докато сегашният Крал Харолд се забавлява необезпокоявано с турнирите на арената, един тъмен култ разпространява заразата си и крои планове. Обикновените хора са разтърсени в очакване на бъдещето.

Принц Алдред, последната надежда на кралството, се счита за безследно изчезнал, след като един ден слиза в катакомбите на града, откъдето никога повече не се връща. Въпреки това, свещениците продължават да мълчат за това, което знаят.

"Останаха ли още герои? Или всички спят в своите саркофази под Кингсхил?" Крал Харолд
Шорфолк
Шорфолк

Градът Шорфолк се намира на източното крайбрежие на островното кралство Дурия. Като основен център за търговия и обмяна с външния свят, Шорфолк винаги е имал изключително важно значение както икономически, така и военно.

Днес Шорфолк е обхванат от пламъци. Драконови същества обикалят из тлеещите руини, а "Дивият лов" откъсва всички възможни пътища за бягство по крайбрежието. Онези от гражданите, успели да се спасят от опожаряванията и преследванията, са тръгнали на запад към Тролската клисура, влизайки в един убийствен капан. Съживените чрез силите на Отвъдното скали, роят онези ужасни същества, дали името на клисурата преди много, много години.

Малкото на брой оцелели смелчаци се опитват да се противопоставят на всемогъщите си врагове, скрити дълбоко в планината. В своя лагер те събират всички мъже и жени, готови да помогнат да се спре разпространяващото се Зло, ако трябва дори с живота си.

"Съдбата на Шорфолк ни показва, че враговете ни са безмилостни и са решени да сринат със Земята всичко, изпречило се на пътя им!" Принц Алдред
Слифмуър
Слифмуър

Малкият град Грувъри от край време е бил познат в Дурия като място, където се преработва висококачествен метал. В околните села хората винаги са живели и работили мирно в полите на извисяващата се планина.

Докато в изоставения манастир не се настаниха Окултистите на Нефертари и не започнаха да завладяват околностите на Слифмуър със своите коварни заблуди. Сега обикновените хора са в плен на Култа към Богинята Нефертари, чийто тъмно лъщящи статуи се издигат в зловещата мъгла. Възкръснали стражари обикалят из призрачния град, осветен от заплашително пробляскващата светлина на мълнийните фенери. Огромни магически вериги опасват покосената земя, полетата са изоставени, а къщите се разпадат.

Само в подземието на малкия селски параклис, скривалището Уириънс, все още блести светлинката на надеждата. През това време, в стария манастир Великата жрица на Нефертари - Калис, плете своите коварни планове как да увеличи властта си над хората.

"Който разпознае в тъмнината своя истински враг и предпочете свободата пред сигурността, може с право да се нарече герой." Духът на Върховния жрец
Тегънсуол
Тегънсуол

Високо в източната част на Дурия се издига върхът, на който е кацнала старата крепост Тегънсуол, бдяща над крайбрежието около Шорфолк. Още по времето на Хередур в крепостта имало прекалено малко Драконови воини, които да я поддържат. Последните от тях се подвизавали в централната сграда в подножието и се изкачвали по стръмния път към крепостта само веднъж годишно, за да изпълнят своя клетвен ритуал.

Драконовите воини отдавна са забравили какво охранява Орденът им там, а именно - проходът към Отвъдното. Едва, след като Окултистите на Нефертари превземат крепостта и старото Зло започва да се разпространява из Дурия, им става ясно, защо Тегънс е издигнал крепостта точно на това място.

Сега само решителни герои могат да сложат край на отвратителните експерименти, провеждани в храма на Тегънсруу и да преминат по стария път през Свърталището на Дракона, надолу към скритото светилище. Там, в клетвената зала на Тегънс, на прохода между световете, те трябва да се изправят пред най-голямата опасност, надвисвала някога над Дурия.

"Бремето на миналото е непоносимо - толкова непоносимо, че може да подкопае основите на нашия свят." Драконаври
Уайлдшайър
Уайлдшайър

Пътуването в околностите на Кингсхил е като обиколка из миналото. Той води покрай селища, потънали отдавна в забрава. Онези, които не се страхуват да последват сенките на миналото, могат да направят големи открития!

В пещерите Уйлдхарт са скрити свидетелства за началото на човешката цивилизация и нейните, вече забравени, първи божества. Останки от култовите средища се намират издълбани в Хегъстоув скалите, където през годините на Империята са се криели онези посветени в магическото изкуство, нежелаещи да се подчинят на каноните на Свещения орден.

Междувременно останките от миналото са покрити от гъста трева. Каменните свидетели на историята мълчаливо се разпадат на парченца. Желанието за битки и оцеляване в Суирфийлдските полета, близо до Кингсхил, отдавна е отстъпило място на миролюбивата работа по обработване на полетата.

Сега, други предвождат лова на човешки души и онези, които се осмелят да навлязат в полетата, само поемат живота си в собствените си ръце.

"Можеш да се опиташ само да прогониш феите - но не и да властваш над тях!" Уайлдшайър
Торстронд
Торстронд

Оттатък тъмното море, на забуленото в легенди Тътнещо крайбрежие, се намира селото Ярлесхофен, наречено от северняците още "Торстронд". Дълго време жителите на крайбрежните дуриянски селища се страхували от бързите драконови лодки и бойците, които се намирали на тях, докато един ден Крал Харолд не сключил пакт за вечен мир с тогавашния Ярл на Северното царство.

Сега в обруленото от бурите селище няма и следа от спокойствието, царило по-рано. Торстронд, до скоро родно място само на ловци, кожари и рибари, в момента е арена на кървави сражения. В селото на ковачите например, Фьорге, окултистите на Нефертари са всели небивал ужас, открадвайки подобно на случилото се в Дурия, душите на смелите бойци.

Докато северняците в Ярлесхофен се надяват на завръщането на своя Ярл от Северното царство, изненадващо по средата на лятото, лъхва леден повей и зимно покривало се спуска над цялата земя. Всичко живо бива сковано в прегръдката на студа.

"Там където морето постоянно бушува, вятърът се опитва да откъсне парче от крайбрежието, а мъжете носят бради - там е мястото, на което се раждат герои!"
Хелиос
Хелиос

В морето на южните ветрове, зад Габралтарския проход, се намират забравените острови Хелиос. Говори се, че най-красивият от тях е Елонидос, обграден от кристално чиста вода и отдалечен само на един хвърлей от безлюдния вулканичен остров Мистрас. Отдавна избледнели следи сидетелстват за това, че в придължение на дълго време Мистрас е бил родина на непознатите Атлантиди, чиято висикоразвита култура потънала в дълбините на океана преди три хиляди години.

Едва доста по-късно, свободолюбивите хора, населяващи Хелиос, се прехвърлили да живеят по островите и основали селищата си там - между руините, свидетели на избледнелия разкош на Империята, чийто жители преди стотици години се опитали да намерят митологичната Атлантида.

Днес не само една експедиция търси потъналия остров, но и съществата на Отвъдното се разпространяват на Мистрас, осмелявайки се да навлязат в огнената паст на вулкана Сувиус, където победената армия на Империята все още се опитва да превземе Атлантида.

"Когато лъчите на слънцето пробият мрака на дълбокото море, когато историята стане настояще, едва тогава някой ще намери потъналата Атлантида."
Атлантида
Атлантида

От хиляди години насам, богатствата на Атлантида лежат на дъното на морето, превръщайки се в мит. Много изследователи са се опитвали да я намерят, но досега никой не се е увенчал с успех. До днес. Смели приключенци, последвали указанията на една стара експедиция, откриха пътека, отвеждаща до Ашрая.

Ашрая се превърнала в скривалището на Атлантидите след потъването на родината им - една надежда за оцеляване сред тъмнината на дълбочините. Онези, които се окажат достойни, за да преминат през портата на Горгоните, могат да разговарят с последните оцелели Атлантиди и заедно с тях да намерят път към старото пристанище на Атлантида, което се е превърнало междувременно в корабно гробище и селище на поробените народи на Жабаксите и Зорлобите.

В сърцето на Атлантида пътешествениците могат да опознаят стария квартал с господарските къщи, където понастоящем се обожествяват ужасните Горгони. Целта на експедицията се намира в района с храмовете, където Богът на моретата Океанос все още се бие за надмощие срещу змията Горга.

"Някога храмовете на Атлантида блестели от чистота и разкош, но когато господстващите се самозабравили в опиянението на властта и богатството, тъмната бездна на дълбините се разтворила и ги погълнала."
Морето на сенките
Морето на сенките

Откакто се помнят, моряците избягват Морето на сенките, което – така се говори – се намира на края на света. Тъй като там се намира мястото, което е познато като Водния гроб. Изглежда тук царува безмилостна сила, която отвежда в скалите или повежда към тъмните дълбини всеки кораб, който се обърка в тези води.

Но сега Аммон Светоходецът е насочил вниманието си към Водния гроб. Той усеща, че междинният свят на това място се е променил – тъй като нещо или някой от Отвъдното иска да премине от тази страна. И той знае кой е това: богът на смъртта, Мортис!

За да попречи на мрачния бог да протегне към живите носещите си смърт ръце, най-големите герои на Дракания трябва да прекосят страховитото Кокалено море и да намерят залите на смъртта. Едва тогава те ще могат да преплуват с лодкаря Морето на сенките, за да се изправят срещу Мортис и неговия дракон скелет.

„Само тези, които са умрели, могат да влязат в залите на смъртта. Готов/а ли си да заплатиш тази цена?“
Мрачна стена
Мрачна стена

В мрачното минало се случило така, че част от джуджетата се обърнали срещу огнения бог Фиргон и вместо него започнли да почитат дракона. Това било началото на голямата война между джуджетата, която продължава и до днес.

Днес вече никой не си спомня името на някогашната долина, в която сега се извисяват една срещу друга две гигантски отбранителни стени. Приглушеният тътен на военните машини, който отеква с пълна сила от планините, дал новото име на гръмотевичната земя. Трупаният в продължение на стотици години метален скрап превърнал мястото между стените в долина на смъртта.

В намиращата се отзад крепост Сталгард мрачните джуджета произвеждат военните си машини с невероятна ефективност. Но изглежда към обикновената им колективна целеустременост се е присъединило нещо ново, защото равновесието в битката заплашва да се наклони в полза на тъмните джуджета. И какъв е този таен проект, върху който те така трескаво работят според слуховете?

"Тук от дълги години нито една от страните не е отстъпвала на другата нито метър... или поне досега."
Желязна защита
Желязна защита

Легендата разказва за смели джуджета ветерани, които още от доимпериално време непрекъснато защитавали най-високите планини на север със сигналните си огньове и кули и пазели човечеството от дракона.

Във високите планини на Мирдош духа железен и враждебен вятър, но заселените там джуджета приспособили жизненото си пространство напълно верни на техния огнен бог и постигнали по-благоприятен климат благодарение на парните си котли.

В многобройните ковачници и работилници в столицата на джуджетата Андракаш и до днес се произвеждат предимно важните неща за защита на фронта. Продължаващата вече повече от две хиляди години война срещу мрачните джуджета отдавна не ги плаши. Обаче с безпокойство наблюдават сенките на омразните създания на хоризонта, които се събират и подготвят за атака.

"Оглеждат гигантски скъпоценни камъни! Какво е това - безкрайно търпение, чист инат или чиста алчност?"

За да можеш да играеш Drakensang Online, ти е необходим актуалната версия на Java за този браузър.

Drakensang Online може да се свали и инсталира на компютъра, от където да се играе като онлайн мултиплейър игра:

 
 

Съобщение